Не е във властта на тираните и на техните слуги да ме лишат от моята смелост.

Максимилиан Робеспиер

Бастилията… хора, мечти, желания, борба. Във въздуха се усеща напрежение, което може да се разреже с нож. Погледите са замъглени, разумът е притъпен, гневът отключва непознати усещания… различността е заличена… нещо, което подчинява. „Вижда се“, „помирисва се“… плашещо и вдъхновяващо е и няма връщане назад… думата е: „ИСКАМ“.

Искам промяна. Искам нови правила. Искам уважение. Искам нов живот. Искам справедливост. Искам вяра. Искам! Ти не ми го даваш. Добре, аз ще си го взема сам! Ще застана пред теб със себе си и ще променя света. Правя първата крачка и промяната се случва. Правя втората крачка и светът вече е друг. С третата крачка, без да осъзнавам, започва новият ред и времето спира и се завърта, и… тръгва в нова посока. Всичко става различно. Всичко вече е ново и непознато.. и така, досега!

Махни „Бастилията“, представи си България, тази година, днес, сега. Какво виждаш? Къде си? Търсиш ли или чакаш? Страх ли те е? Достига ли ти смелост? Сигурен ли си накъде отиваш? Какво казваш? – „Искам?“.  Знаеш ли как се постига „Искам.“? С промяна. Но, каква е тази промяна? Какво точно трябва да променим? Не е само политическото статукво. Не е само системата.

Трябва да променим хората, техния начин на живот, на мислене, на действие, на развитие. Да им покажем, че това може да се случи заради тях и с тях. Кое е Началото? – Да се върне, да се изгради ОТНОВО в България – СРЕДНАТА КЛАСА.

Какво ни липсва? Комунизмът заличи съсловията. Обезличи човека. Социалистическият реализъм отне реализма, буквално. Демокрацията разкрепости свободата и тя се превърна в свободия. Изгради на свой ред илюзорна реалност, която за 30 години се срина, и която направи от хората всичко друго, но не и демократи. Затвърди социално общество на НЕ-равнопоставеност, НЕ-справедливост, НЕ-общественост, НЕ-балансираност в социалния статус и живот, НЕ-интелигентност към потребностите и тяхното постигане, НЕ-изграждане на бъдеще за поколенията след нас. Има ли смисъл да се попитаме отново: Какво ни липсва? Като че ли по-трудният въпрос е: Защо стигнахме дотук?

Стабилността на демократичното общество в Европа, след Френската революция, се крепи от Средата, от баланса на средата, от центъра на средата. С други думи – различията между висшата власт, политическия елит, богатите хора и мнозинството, което е в другия „край“ с вариращи нива в социалната стълбица, се „заличават“ от СРЕДНАТА КЛАСА. Е, след като в България няма такава и 30 години никой не „посегна“ да я възстанови, веднага става ясно, че нещо не е както трябва…

Как да се балансира социалната стълбица? Откъде идва проблемът? – От социалната структура на държавата. От устройството на обществото, което така нареченото политическо ръководство (на всяко ниво), съгради за последните 30 години. Но има една много категорична отлика – всичко направено в годините на следкомунистическата демокрация е изключване на средната класа като фактор за устройството, управлението и развитието на една правова държава, в случая – нашата. И идва закономерно въпросът: Защо? Защо политическото управление отминава този аспект от социалното балансиране, защо една млада демокрация, каквата сме, не търси опора в средната класа, доказала своите предимства в развитието и просперитетът из цяла Европа? Защото е опасна!

Откъде идва опасността? – Да се върнем на Френската революция.

Волята да се сложи край на стария режим обединява във Франция твърде разнородни обществени слоеве, които до този момент са съществували в нетърпимост едни към други. Под натиска на вече обединените социални прослойки и пред заплахата от хаос, представителите на привилегированите слоеве в крайна сметка се вдигат на бунт през нощта на 4 август 1789 г. Интересното тук за нас, като съвременно общество е, че тази революция ускорява възхода на една различна обществена класа, разположена между благородническото съсловие и селячеството, представителите, на която нямат почти нищо общо помежду си, освен малък капитал или определен образователен ценз: предприемачи, търговци, продавачи, дребни земевладелци, собственици на недвижимо имущество, адвокати, лекари, аптекари, учители, книжовници, магистрати. Историческата реакция дава възможност за установяването на един режим, при който едрата буржоазия (банкери, крупни индустриалци, висши чиновници) да процъфтява като нова господстваща класа, за сметка на аристокрацията. А тази междинна социална група, която оформя СРЕДНАТА КЛАСА, да балансира пропастта между новите управляващи и по-нисшите слоеве на обществото. Оттук нататък, независимо от историческите събития, войни, сваляне и качване на режими, променяне на управленските модели, тази класа допринася за съвременния изглед на Демокрацията. Има още едно категорично влияние, което съюзът между класите оказва. Счита се, че средната класа е застрашена от финансовия „капитализъм“. Оттук произтича необходимостта от споразумение между нея и разнородната работническа класа, както и потребността от преразглеждане на ролята на държавата, която има задачата да управлява добре, намирайки най-подходящите модели в осъществяването на връзките между отделните нива в обществото. Задача непосилна все още за България!

Влиянието, което средната класа оказва върху всеки един аспект от живота, силата, която притежава – да променя нагласи, да променя посоки, да взема решения, да сваля правителства, както и финансовата обезпеченост и независимост, която носи със себе си, безспорно я правят решеващ фактор в устройството на държавата и в действията за бъдещите стандарти. Ето това я прави „опасна“ и трудно контролируема. Интелектуалният респект, който средната класа внушава, не позволява своеволия и нисък морал, не допуска беззаконие и финансов хаос, не би допуснала лесно икономически катаклизми.  Ако тя бъде изградена отново в България, политическата, социалната и икономическата обстановка необратимо ще се промени, и след дългите години на чакане на заветната демокрация и справедливост в управленческите нива, ще „видим“ една стабилна реалност и може би, мечтаното, открито и честно политическо ядро от компетентни, образовани, работещи за хората, интелигентни политици.

  1. Същност.

Отбелязването тук на миналия опит и основните характеристики на средната класа не е урок по реализъм. Провокацията е как да се намерят необходимите насоки, които да позволят да се определи начина за връщане на средната класа в България, били те социални или политически. Главоломното увеличение на неравенствата, обществената неангажираност и бездействие, все по-малцинственият характер на елита, който контролира държавата ни без да се интересува от участта на народа, доведоха до търсене единствено на собствения интерес на политическата класа, което историята вече не търпи, компрометира и желае да промени.

За да изясним посоките, които историята търси, нека изясним „какво е“ и „в какво е“ силата  на средната класа (не само нейната опасност).

Какво точно влиза в понятието „средна класа“? За да определим едно общество като „здраво“ то трябва да притежава ясно изразена средна класа. Тoва са представителите на интелигенцията, достатъчно добре финансово осигурени, с усет към същественото – хората с визия за бъдещето, привлечени от висшите културни потребности на душата. Те са строителите на обществото, на финансите, на икономиката, на бизнеса, на образованието, на културата, на архитектурата, на инженерството, на науката. Представителите на средната класа обикновено са хора, които се ползват с общественото уважение и като такива, те са социалната структура, която направлява обществените настроения и мнения. Тя е индикатор за надграждане на културния статус на обществото. Тя е критичното население на всяка нация. Не определяме средната класа само по нейния финансов статус, а предимно по нейните културни принадлежности и ниво на израстване, по нейното участие в изграждането на интелектуалното развитие на обществото, в нейната водеща роля по пътя на демокрацията. Важно е да подчертаем – средната класа, с тези свои характеристики, е гръбнакът на здравото общество, гръбнакът на икономиката – като потребява, произвежда и инвестира. Без нея обществото отива в крайност – много богати, но сравнително малоброен елит и огромна маса от хора с ниски доходи, преживяващи ден за ден. Например – такива са предимно държавите от Латинска Америка. В Европа нещата са други.

Силно развитите икономики – Германия, Великобритания, Дания, Нидерландия, Швеция имат стабилна средна класа. Тя е 50-80% от населението. Във Франция тя е 70%. В последните години има тенденция към спадане на тези проценти, заради световните икономически катаклизми, но така или иначе, това остава най-стабилната социална прослойка в дадената държава. За ядрото на средната класа се считат хората с доходи в размер на 80 до 120% над средния доход в страната.

Анализът показва, че у нас около 200 000 души принадлежат към средната класа, но няма обособени критерии, по които се определя това. Няма точни данни колко са богатите и колко бедните хора. Колко са тези, които успяват да надградят социалния си статус. И, като че ли това е доста удобно за управляващите, защото всяка неяснота и „мъглявина“ в социалното разделение, дава възможности за манипулации и изкривяване на истинската икономическа ситуация. По този начин се създават още неясноти къде се намира България на картата на Европа. И точно поради тази причина тенденциозното пренебрегване на средната класа от управляващите у нас е време да бъде спряно. Време е да се разясни на населението и то да повярва, че стабилност в България е възможна, че тя, средната класа, на практика активно съществува, но никоя политическа партия не желае да вземе отношение и да поеме отговорност за нейната важна роля в тръгването по нов път към икономическото и духовното израстване на нацията. Време е.

  • Регулатор

Същността на средната класа притежава още едно, много важно „действие“. Действието й като регулатор. Обекти на регулиране са всички предмети на човешката дейност, междуличностните отношения, целият спектър от обществени връзки – те добиват стойност в скалата на двойките противопоставяния: за добро или зло, истина или неистина, допустимо или забранено, справедливо или несправедливо. Да изпълнява ролята на регулатор излиза от контекстта на бита и социалното, навлиза в духовното, в надграждането на културните връзки, на другото предназначение на човешкия дух. Ето защо, мнозинството от членовете на средната класа са интелигентни, духовни хора, които истински се интересуват от бъдещето на родината си, опитват се да допринесат за просперитета на населението, за неговото по-добро ниво на живот. Балансирайки като регулатор всичко това, на фона на историческата и политическата реалност, и несъмнено – реалността на настоящия момент, средната класа се превръща в духовен ориентир.

  • Духовен ориентир

Критериите, на чието основание се определя съответното влияние, са кодирани в общественото съзнание и култура като „субективни ценности“ на българската народопсихолигия, традиции, нрави, памет. Средната класа има своето духовно значение при насочващите и определящите фактори в дейността и мислите на хората, отнасящи се към културната идентичност. Тя е „феноменът“, който показва всяка съставна част на културната идентичност. Тя е пазител на тази идентичност и е единствената, която я съхранява и надгражда. Без нея духовното ниво на нацията „пропада“ и остава в посредственото и повърхностното.

  • Медиатор

Средната класа е изключително важна в социалната структура, тя е медиаторът между тези над нея – властовият елит (политически и бизнес) и тези под нея – широката народна маса. Осъществява жизненоважната връзка и комуникация между социалните слоеве на обществото. Тя е медиаторът между всички процеси в държавата, политическите решения, законопроектите, държавните бизнес планове – целият ход на живия организъм наречен „Държава“.

Ролята й на медиатор я превръща в сърцето, или още – в  гръбнакът на нацията.

  • Психологическо влияние за развитието на обществото

Погледнато от психологическа гледна точка, зрялата личност в едно общество се сравнява, подражава и се стреми към тези, които са над нея в социалната структура. Това е кодирано в човешкото съзнание. Средната класа е най-точният и най-добрият пример за широката народна маса. Тръгвайки от своето житейско ниво, при създадени условия и следване на намерения, всеки човек може да надгради социалния си статус.  Надграждането на индивидуалното довежда до надграждане на цялостния облик на нацията и до по-добро икономическо ниво на държавата. Средната класа е основата, върху която се гради общото повишаване на образователното равнище и значение на интелектуалните професии – лекари, адвокати, преподаватели, инженери, архитекти, артисти и пр. Освен това, тя е тази, която е способна да менажира достатъчно добре подготвени личности с претенции за изкачване по горните етажи на структурата (властовия и бизнес елит).

  • Заплаха за статуквото

Средната класа е много опасна за властовия елит поради една много съществена причина – именно тя е способна да обедини народната маса, както в подкрепа, така и в бунт срещу статуквото. Имаме нагледен пример в България за последните три месеца.

Исторически погледнато, поради тази причина първата работа на всеки диктаторски режим, през който преминава човешкото развитие, е пълното заличаване на аристокрацията и репресиране на средната класа. Ще дадем само един пример – България след края на Втората световна война. Настъпващият Комунистически режим само за година с цел налагане на своята координатна система започва серия от действия, с които се цели унищожаването на политическия и интелектуален елит на Царство България и ликвидирането на противниците на режима. В противоречие с действащата по това време Търновска конституция са организирани 135 масови процеса в цялата страна. Без съд и присъда са избити 30 000 души – сърцето на интелигенцията, хората, които определят интелектуалното ниво на нацията и са лицето ни пред света – представители на интелигенцията, държавното управление, армията, църквата и предприемачеството. Елитът на България е подменен от хора, 20% от които са напълно неграмотни, а 71% имат едва основно образование. Това предопределя пътя и съдбата на България за десетилетия.

Какво се случва за последните 30 години?

Демократичните промени в началото на 90-те години на миналия век повлияха на икономическата и социалната ситуация в страната ни, но не доведоха да укрепване на средното съсловие на обществото. От погледа на 2020 година все още можем да „видим“, че парите отидоха при тези, които доминираха след прехода, и които все още са във властта. В резултат на това, се създадоха олигархически структури, които по всякакъв начин възпрепятстваха свободната конкуренция в много сфери на живота. Анализаторът Волфганг Хьопкен от германското Дружество за Югоизточна Европа пояснява: „Тази „нова средна класа“ в голямата си част, обаче, не е създадена благодарение на реални предприемачески усилия, а в резултат от натрупването на съмнителни пари в сивата зона на полулегалността и съответно – не може да бъде причислена към демократично ориентираната средна класа. Хората (бизнесмени, капиталисти, олигарси, новобогаташи, или „мутри“ както се наричат в Източна Европа) от въпросната среда изобщо не се заинтересоваха от създаването на добре функционираща правова държава, а гледаха да утвърдят клиентелски отношения и политически структури, които да им позволят да продължат да съществуват по обичайния за тях начин.“ Или казано с други думи – имаха основната задача, политическа и икономическа, да не допуснат създаването на истински, правоспособни, интелигентни, съвременно мислещи за бъдещето на България, политически алтернативи. Недопускането на малкия, средния и утвърждаващ се извън страната едър бизнес да сформира реална средна класа, която ще може да се противопостави на купената политическа среда, беше водещото в поведението при управлението на държавата. Дори до този момент. Сривът, обаче, вече е факт. Годината на световната пандемия, икономическата криза, както и нетърпимостта на хората, достигнаха до повратната точка. Стигна се до заветното: „Искам промяна.“

И ако се върнем на Френската революция, ще видим, че заради едно: „Искаме хляб.“, ходът на човешката история се променя необратимо. Време е и ние да направим нашата крачка към вземането на „хляба“.

  • Цел.

Основна политическа задача трябва да е целенасоченото изграждане (отново) на една добре развита средна класа в България. В правилния момент сме. Новите лица в политическата реалност трябва да насочат своите усилия, енергия и категорична позиция към връщането на точното място на най-ценната социална класа за балансиране и развитие на Държавата – СРЕДНАТА КЛАСА. След това всичко ще е по-лесно.

Животът ми е моето послание.

Махатма Ганди

автор: Леонард Л. Георгиев

Моля споделете статията